-
1 sol1
m. (lat. solum) 1. почва, земя; sol1 sablonneux песъчлива почва; sol1 argileux глинеста почва; sol1 calcaire варовикова почва; sol1-sol1, sol1-air земя-земя, земя-въздух (за ракети, снаряди); productions du sol1 земеделски продукти; 2. територия, терен, земя; le sol1 français френска територия; le sol1 natal родна земя, родина; 3. повърхност, площ; le sol1 d'un appartement площта на апартамент; 4. под; revêtement de sol1 подово покритие (с плочки, паркет и др.). -
2 fusée
f. (a. fr. fus) 1. ост. преждата на едно вретено; 2. ракета; fusée а gigogne многостепенна балистична ракета; avion-fusée реактивен самолет; fusées air-air; air-sol, sol-air, sol-sol ракети въздух-въздух, въздух-земя, земя-въздух, земя-земя; 3. възпламенител; fusée а temps (fusée fusante) възпламенител със закъснител; 4. краища на ос на кола, които влизат в главините на колелата; 5. струя, бликане; 6. фистулен канал; 7. прен. избухване; fusée de rires избухване в смях. -
3 terrain
m. (lat. terrenus, de l'adj. terrenus "formé de terre") 1. местност, терен; terrain accidenté (varié) хълмиста, неравна местност; 2. почва (качество на земята); terrain fertile плодородна почва; terrain argileux, calcaire глинеста, варовикова почва; 3. площ, площадка, терен; terrain d'herbe (de gazon) площ, засята с трева (морава); terrain d'atterrissage (d'aviation) терен, писта за кацане (аеродрум); terrain de départ ав. терен, писта за излитане; terrain de tir стрелбище; terrain d'entraînement стадион; 4. земя; acheter du terrain купувам земя; un terrain cultivé; laissé en friche обработваема земя; угар. Ќ gagner du terrain напредвам, печеля почва; reconnaître (sonder) le terrain сондирам (изпитвам) почвата; sur le terrain на място. -
4 défrichement
m. (de défricher) 1. превръщане на необработваема земя или целина в годна за обработване; 2. самата земя или целина. -
5 défricher
v.tr. (de dé- et fricher) 1. зем. разработвам необработена земя, годна за обработване; 2. прен. оправям, разяснявам; se défricher ставам годен за обработване (за земя, целина и под.). -
6 glèbe
f. (lat. gleba) 1. ост. буца пръст; 2. зем. работна земя; 3. феод. земя, за която са закрепостени селяни. -
7 guéret
m. (lat. vervactum "jachère", infl. germ. sur l'initiale) разорана, незасята земя, угар. Ќ lever les guérets обработвам земя, която е оставена незасята, за угар. -
8 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
9 terroir
m. (lat. pop. °terratorium) 1. почва, работна земя; 2. землище (обработваема земя на едно селище); 3. провинциална, селска област (като културно влияние); sentir le terroir провинциалист съм. Ќ goût de terroir особен вкус на виното (който се дължи на свойствата на почвата, където е расла лозата). -
10 -geé
(съставна част от сложни думи) от гръцки gê "земя". -
11 abonnir
v.tr. (de bon) рядко подобрявам; abonnir une terre подобрявам почва, земя; s'abonnir v.pron. подобрявам се, придобивам по-добри качества; le vin s'abonnit en vieillissant виното става по-добро като отлежава. -
12 aborner
v.tr. (de borne) ост. разграничавам, поставям граници ( на земя). -
13 affermage
m. (de affermer) 1. аренда, даване или наемане на земеделска земя; 2. наемане на рекламна площ. -
14 affermer
v.tr. (de а et ferme) давам или наемам земеделска земя под аренда. -
15 affruiter
v. (de а et fruit) 1. v.tr. ост. засаждам земя с овощни дръвчета; 2. v.intr. et pron. плододавам, давам плод; cet arbre a affruité cette année това дърво даде плод тази година. -
16 allodial,
e, aux adj. (lat. méd. allodialis) ист. алодиален (свободен от феодални задължения имот); terre allodial,e земя, свободна от задължения към господаря. -
17 allotir
v.tr. (de a- et lot) разпределям на дялове (земя, имот и пр.). -
18 amodiataire
m. (de amodier) арендодател, който дава земя под аренда. -
19 amodiateur,
trice m., f. (de amodier) човек, който взема земя под аренда ( под наем), арендатор. -
20 amodiation
f. (lat. méd. admodiatio) 1. даване земя под аренда (под наем); 2. даване на мина за експлоатация под наем, на аренда.
См. также в других словарях:
ЗЕМЯ — (дон.) земля … Казачий словарь-справочник
земя — същ. земното кълбо, вселената, светът същ. почва, пръст същ. място, терен, парцел същ. имение, имот същ. суша, свят, този свят същ. имущество … Български синонимен речник
вдън земя — словосъч. скрито … Български синонимен речник
Земятченский Пётр Андреевич — (1856 1942), геолог и почвовед, один из основателей грунтоведения, член корреспондент АН СССР (1928). Организатор и первый директор (1919 27) Государственного керамического института. * * * ЗЕМЯТЧЕНСКИЙ Петр Андреевич ЗЕМЯТЧЕНСКИЙ Петр Андреевич… … Энциклопедический словарь
Земятченский П. А. — ЗЕМЯ́ТЧЕНСКИЙ Пётр Андреевич (1856–1942), геолог и почвовед, один из основателей грунтоведения, ч. к. АН СССР (1928). Организатор и первый директор (1919–27) Гос. керамич. ин та … Биографический словарь
Ivan Vazov — Iwan Wazow Iwan Mintschew Wasow (bulgarisch Иван Минчев Вазов, wiss. Transliteration Ivan Minčev Vazov; * 9. Juli 1850 in Sopot; † 22. September 1921 in Sofia) war ein bulgarischer Historiker … Deutsch Wikipedia
Iwan Wasow — Iwan Mintschew Wasow (bulgarisch Иван Минчев Вазов, wiss. Transliteration Ivan Minčev Vazov; * 9. Juli 1850 in Sopot; † 22. September 1921 in Sofia) war ein bulgarischer Historiker, Schriftsteller … Deutsch Wikipedia
Iwan Wazow — Iwan Mintschew Wasow (bulgarisch Иван Минчев Вазов, wiss. Transliteration Ivan Minčev Vazov; * 9. Juli 1850 in Sopot; † 22. September 1921 in Sofia) war ein bulgarischer Historiker … Deutsch Wikipedia
Вазов, Иван Минчев — Иван Вазов Иван Вазов Имя при рождении: Иван Минчов Вазов Псевдонимы: Пейчин, Добринов, Ц в, Д. Н ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н чев и др. Дата рождения … Википедия
Изменение согласных в сочетании с j в праславянском языке — История русского языка … Википедия
Dubrovniker Urkunde — Die Dubrovniker Urkunde Die Dubrovniker Urkunde (bulgarisch Дубровнишка грамота) ist eine Urkunde des bulgarischen Zaren Iwan Asen II., die 1230 in seinem Auftrag ausgestellt wurde. In ihr wurde den Kaufleuten der Stadt Ragusa (heute… … Deutsch Wikipedia
